Музикални условия – D

D (нем. de, англ. di) – буквеното означение на звука re
Da (ит. да) – от, от, от, до, според
Da capo al fine (da capo al fine) – повторете от началото до края
Da capo e poi la coda (da capo e poi la coda) – повторете отначало и след това – код
Da capo sin'al segno (yes capo sin'al segno) – повторете от началото до знака
покрив (нем. dah) – дека; Буквално покрив
от (ит. dali) – предлог da във връзка с определителен член на мъжки род, множествено число – от, от, от, до, от
От (ит. давам) – предлог da във връзка с определителен член на мъжки род, множествено число – от , от, от, до, от
От(ит. dal) – предлогът da в съчетание с определителен член за мъжки род в единствено число – от, от, с, до, според
Дал " (ит. dal) – предлогът da във връзка с деф. статия съпруг. и женски род единствено число – от, от, от, до, според
Дала (ит. Dalla) – предлогът da във връзка с определителен член на женски род единствено число – от, от, от, до, според
плоча (ит. Dalle) – предлогът da в съчетание с определителен член за множествено число от женски род – от, от, от, до, според
Дай го (ит. Dallo) – предлогът da в съчетание с определителен член за мъжки род в единствено число – от, от, от, до, според
Dal segno (ит. dal segno) – от знак
влажен (англ. dump) – заглушаване на звука
Амортисьор (dempe) – 1) амортисьор; 2) заглушаване
нем (нем. damper) – амортисьор, заглушител, заглушаване; mit Dämpfer (mit damper) – със заглушаване; ohne Dämpfer (един амортисьор) – без заглушаване
Dämpfer ab (амортисьор ab) – премахване на звука
Dämpfer auf (damper auf) – заглушаване
Dämpfer weg (dempfer weg) – премахване на звука
Танцувайте (англ. dance) – 1) танц, танц, музика за танци, танцова вечер; 2) танц
Танцуващо парти (dansin paati) – танцова вечер
Dann (нем. Dan) – тогава, тогава, тогава
категория (Френски Dan) – в, от, на
Дансант (фр. Dansan) – танцуване, танцуване
танц (фр. Dane) – танц, танц
Danse зловещ (dane macabre) – танц на смъртта
Зад кулисите (фр. dan le backstage) – играя зад кулисите
Dans le sentiment du début (фр. dan le centiment du debu) – връщане към първоначалното настроение [Debussy. Прелюдии]
Dans une brume doucement sonore (фр. danjun brum dusman sonor) – в меко звучна мъгла [Дебюси. „Потъналата катедрала“]
Dans une expression allant grandissant (френски danzun израз alan grandisan) – постепенно по-величествен [Дебюси]
Dans un rythme sans rigueur et caressant (фр. danz en rhythm san riger e caresan) – в свободно движение, нежно [ Дебюси. „платна“]
Dans un vertige (фр. danz en vertige) – главозамайващ [Скрябин. „Прометей“]
Танцувайте (it. danza) – танц
Данза макабра (dance macabra) – танц на смъртта
Мрачно (англ. daakli) – мрачен, загадъчен
Дармсайте (немски darmzaite) –
Daumenaufsatz гут струнни (нем. daumenaufsatz) – „облог“ (прием на свирене на виолончело)
де, д' (фр. de, d') – от, от, около; знак ражда, случай
все повече (фр. de plus en plus) – все повече и повече
De plus en plus audacieux (фр. de plus en plus ode) – все по-смело [Скрябин. Симфония № 3]
De plus en plus éclatant (фр. de plus en plus eklatan) – с нарастващ блясък, блясък [Скрябин. Симфония № 3]
De plus en plus entraînant(фр. de pluse en pluse entrenan) – все по-завладяващ [Скрябин. Соната № 6]
De plus en plus large et puissant (фр. de plus en plus large e puissant) – по-широк и по-мощен [Скрябин. Симфония № 3]
De plus en plus lumineux et flamboyant (Френски de pluse en pluse lumine e flanbuayan) – по-ярък, пламтящ [Скрябин]
De plus en plus radieux (фр. de pluse en pluradier) – все по-сияен [Скрябин. Соната № 10]
De plus en plus sonore et animé (фр. de plus en plus sonor e anime) – все по-звучен и жив [Скрябин. Соната № 7]
De plus en plus triomphant (фр. de plus en plus trionfant) – с нарастващ триумф [Скрябин. Симфония № 3]
De plus prés (фр. de plus pre) - сякаш се приближава
От профундис (лат. de profundis) – „От бездната” – началото на едно от католическите песнопения
Дебиле (ит. слаб), Деболе (debole) – слаб, изтощен
Слабост (debolezza) – слабост, изтощение, нестабилност
Деболменте (debolmente) – слабо
Начало (френски дебют), Дебют (it. debutto) – дебют, начало
Déchant (френски dechant) – дискант (някак старо, полифония)
Déchiffrer (Френски дешифратор) – анализирам, чета от листа
Déchirant, comme un cri (fr deshiran, com en kri) – като сърцераздирателен плач [Скрябин. „Прометей“]
Решено (фр. deside) – решително
Децима(ит. dechima) – Децимол
Децимол (it. decimole) – децимол
Решено (ит. dechizo) – решително, смело
таван (нем. dekke) – горната дека на струнните инструменти
Декламандо (ит. deklamando) – рецитиране
Декларация (английски deklemeyshen ), Декларация (френска декламация), Декламация (it. deklamatione) – рецитация
Разбийте се (фр. dekonpoze) – отделям
Разложете (dekonpoze) – разделен
Намаляване (ит. dekrashendo) – постепенно намаляване на силата на звука; същото като diminuendo
всеотдайност (Френски Dedikas), Посвещение (английско посвещение),Посвещение (it. dedicatione) – посвещение
Деди (фр. dedie), Посветен (англ. посвещавам), Посветен (it. dedicato) – посветен на
Дълбок (англ. diip) – нисък
Задълбочаване (задълбочаване) – по-ниско [звук]
предизвикателство (fr . defi) – предизвикателство; avec defi (avec defi) – предизвикателно [Скрябин. „Прометей“]
Дефициендо (it. deficiendo) – намаляване на силата на звука и скоростта на движение] затихване; същото като mancando, calando
дели (ит. degli) – предлогът di в съчетание с множествено число мъжки определителен член – от, от, с
Degre (френска степен), Степен(англ. digri) – степен на модус
опъвам, разтягам (нем. denen) – стягам
Вън (френски декор), навън (an deór) – подчертаване, подчертаване; буквално отвън
дей (ит. dei) – предлогът di във връзка с определителен член на мъжки род, множествено число – от, от, с
Декламация (нем. декламация) – рецитация
Deklamieren (deklamiren) – рецитирам
на (ит. del) – предлог di във връзка с определителен член в мъжки род единствено число – от, от, с
Деласиране (фр. delyasman) – 1) почивка; 2) лека музика
закъснение (английски delay) - задържане
Deliberatamente (it. deliberatamente),Делиберато (deliberato) – решително, живо, смело, донякъде ускоряване на движението
преднамерен (англ. diliberite) – внимателно, лежерно
Деликатно (френска деликатеса), Деликатност (деликатман), Delicatamente (ит. delikatamente), с деликатес (con delicatezza), ДЕЛИКАТО (delicato) – нежно, деликатно, грациозно, елегантно, изискано
Délicatement ct presque sans nuances (фр. delikatman e presque san nuance) – нежно и почти без нюанси [Дебюси. „Пагоди“]
наслада (Френски Dalys) - удоволствие; avec délice (avec délice) – наслаждаване [Скрябин. „Прометей“]
Развързан (френски delie) – безплатно
Делирандо (ит. delirando) – фантазиране
Делираре (delirare) – фантазиране
делир (delirio) – фантазиране, наслада
Делизиа (it. delicia) – радост, възхищение, удоволствие; con delizia (con delizia) – радостно, възхитено, наслаждаващо се
Делициозо (delicioso) – очарователен, очарователен
Dell' (ит. del) – предлогът di във връзка с определителен член съпруг. и женски род единствено число – от, от, със
от (ит. Della) – предлогът di във връзка с определителен член на женски род единствено число – от, от, с
На(ит. Delle) – предлогът di в съчетание с определителен член в женски род – от, от, с
Dello (ит. Dello) – предлогът di в съчетание с определителен член за мъжки род в единствено число – от, от, с
Démancher (fr . demanche) – при лъкови инструменти преминаването от една позиция в друга.
приложение (fr. demand) – водещ във фуг
Демикаданс (фр. demi-cadans) – половин каданс
Demi-jeu – същото) – играйте с половин сила
Демимер (френски demi-mazure) – полутакт
Деми-пауза (фр. demi-pos) – половин пауза
Demisemiquaver (англ. demisemikueyve) – 1/32 (забележка)
Деми-супир (фр. demi-supir) – 1/8 (пауза)
Демитон (fr / полутон) – полутон Деми-глас (фр. demi-voix), полуглас – с полуглас
Denkmaler der Tonkunst (нем. denkmaler der tonkunst) – паметници на музикалното изкуство (академични издания на старинна музика)
От (Френски depuis) ​​​​- от, с
Грубо (нем. derb) – грубо, рязко
Derrière la scenène (фр. darrier la seine) – зад кадър
Derrière le chevalet (Френски derry le chevale) – [игра] зад стойката (на лъкови инструменти)
Désaccordé (фр. dezacorde) – разстроен
Изцедете (англ. descant) – 1) песен, мелодия, мелодия; 2) троен
Потомък (фр. desandan) – низходящ
Descendendo (ит. deshendendo) – постепенно намаляване на силата на звука; същото като Decrescendo
Дескорт (фр. декор) - песен на трубадури, трувери
Десидерио (it. desiderio) – желание, страст, стремеж; con desiderio (кон дезидерио) – страстно, страстно; con desiderio intenso (кон дезидерио интенсо) – много пламенно, страстно
Бюро (англ. бюро) – стойка за музика
Desolato (ит. desolato), Desole (фр. desole) – жалък, неутешим
разхвърлян (фр. desordone) – произволно [Скрябин. „Тъмен пламък“]
Десин (фр. Dessen) – рисуване
Dessin mélodique (dessen melodic) – мелодичен рисунък
дамско бельо(фр. dessu) – дъно, дъно, дъно; du dessous (фр. du Dessus) – отдолу, по-малко от
Дес (фр. Dessus) – 1) върху, над, над; 2) дискант, горен глас
Dessus de viole (dessyu de viol) – стар, наречен. цигулки
прав (it. destra) – дясна [ръка]
кола дестра (colla destra), дестра мано (destra mano) – дясна ръка
Destramente (ит. destramente) – ловко, лесно, живо; con destrezza (con destrezza) – с лекота, оживление
Десварио (на испански: desvario) – каприз, делириум; con desvario (con desvario) – капризен, сякаш бълнуващ
détaché (фр. detache) – детайл: 1) щрих на лъкови инструменти. Всеки звук се извлича чрез нова посока на движение на лъка, без да се откъсва от струната; 2) отделно свирете на клавишни инструменти [Прокофиев. Соната № 7]
Разхлабете (фр. detandre) – отслабвам
Определете – (ит. determinato) – решително
детонация (немска детонация), Детонация (фр. detonation) – детонация
Детонер (детонирам), Detonieren (нем. detoniren) – взривявам
Detto (it. detto) – същият, назован, споменат по-горе
Deutlich (немски
doitlich ) – ясно, отчетливо
Deux (fr. de) – две, две; двоен (a de) – заедно; с две ръце (a de main) – в 2 ръце
Второ (фр. desiem) – втори, втори
Deux quatres (фр. de quatre) – размер 2/4
Развитие (англ. divalepment), Развитие (фр. develepman) – развитие [теми], развитие
валута (френско изобретение) - мото (обозначение на мистериозния канон, което прави възможно четенето на канона)
Преданост (ит. devotsione), Дивозионе (divotsione) – благоговение; кон Преданост (con devocione), con divozione (con divocione), Поклонник(devoto) – благоговейно
Декстра (лат. dextra) – дясна [ръка]
Дезим (немски decime) – децима
Дезимет (нем. децимет) – ансамбъл и състав от 10 изпълнители
Дезимол (немски decimole) – децимол di (it. di ) – от, от, с; знак за раждане. случай
diabolus in musica (лат. diabolus в музиката) – тритон; буквално дявол in музика
_ – диапазон: 1) сила на звука на глас или инструмент; 2) един от органите на регистрите 3) it., fr. камертон Диапенте
(гръцки – ит. diapente) – пети
Диафония (гръцки diaphonia) – 1) дисонанс; 2) тип стар, полифония
диастема (ит. diastema) – интервал
двувалентен (английски dayethonic), Диатонично (италианска диатоника), Диатоничен (френска диатоника), Diatonisch (немски diatonish) -диатоничен
Ди бравура (ит. di bravura ) – смело, блестящо dictio
( лат. dictio ) – дикция
Останалите (нем. di Anderen) – други, други страни -остър Умира ирае
(лат. Dies ire) – „Денят на гнева” [„Страшният съд”] – началните думи на една от частите на реквиема
разлики (Испански diferencias) – вариации на испански. композитори (лютнисти и органисти от 16 век)
Разлика (френска разлика), Разлика (английски дифрани), диференциал (немски различни), разлика (ит.fferenza) – разлика, разлика
Differentiae tonorum (лат. differentsie tonorum) – различни заключения, формулите в григорианския песнопение на псалмите
затруднение (ит. diffikolt), затруднение (фр. diffikulte), затруднение (англ. diffikelti) – затруднение, трудност
Digitazione(it. digitatsione) – пръстов
любител (ит. dilettante, фр. dilettant, англ. dilitanti) – дилетант, любовник
Dilettazione (ит. dilettazione), Diletto ( diletto) - удоволствие,
наслада , усърдие; con diligenza (con diligenta) – усърдно, усърдно
Дилудиум (лат. dilyudium) – интерлюдия
Diluendo (ит. dilyuendo) – постепенно отслабване на звука
Дилунгандо (ит. dilyungando), Дилунгато (dilyungato) – разтягане, стягане
Намалено (англ. diminisht), Намаляване (фр. намалявам), Умалено(it. diminuito), Умаляване (lat. diminutus) – намален [интервал, акорд]
диминуендо (ит. diminuendo) – постепенно отслабващ
Умаление (лат. diminutsio) – намаляване: 1) ритмично стесняване на темата; 2) в мензуларна нотация, намаляване на продължителността на нотите; 3) украса
намаление (френско умаляване, английски diminyushn), намаление (немски diminuts6n), Diminuzione (ит. diminusione ) – 1) намаляване на продължителността; 2) декорации с малка продължителност
Di molto (it. di molto) – много, много, достатъчно; поставено след други думи, засилва тяхното значение; напр allegro di molto – по-бързо от алегро
Динамика(ит. динамика) – силата на звука и неговите изменения
Дифониум ( Гръцки - латински diphonium) – парче за 2
гласове цикъл от 2 броя) директен (англ. direct) – поведение Директор (directe) – проводник Посока (fr. direction) – 1) провеждане; 2) съкратено. оценка; 3) добавяне, дъга в оркестър. части от 1-ва цигулка, пиано или акордеон, върху които са изписани основните теми на други части, като се посочва тяхното въведение Direttore del coro (ит. direttore del coro) – хормайстор Директор на оркестъра (ит. direttore d'orkestra) – диригент
посока (it. diretzione) – провеждане
погребална песен (англ. деедж) – надгробна песен
проводник (нем. dirigant) – проводник
Водя (фр. диригент), Диригере (ит. dirigere), Dirigieren (нем. dirigiren) – провеждам
Дирита (it . diritta) – дясна [ръка]; същото като дестра
Мръсни тонове
( инж . детски тонове) - техника на джаз, изпълнение, базирано на изкривяването на
a сприхав
тон дискотека), диск (фр. disc) – грамофонна плоча
раздор (английски диск), несъответствие (дискодирам), Несъответстваща бележка (дискодова нота), дискорданса (ит. несъгласен) -дисонанс
Дискордантни (фр. discordan, англ. diskodent) – дисонантен
Дискретно (фр. discre), Discretamente (ит. discretamente), Дискретно (discreto) – сдържано, умерено
Diseur (фр. dizer), Прекратяване на употребата (dizez) – певец, певец, изпълнител
disgiungere (ит. дизюнжере) – отделям, разединявам
Дисхармония (англ. diskhaameni) – дисхармония
Disinvolto (it . disinvolta), con disinvoltura(kon dizinvoltura) – свободно, естествено
дискант (нем. treble) – 1) най-високият детски глас; 2) участие в хор или уок. ансамбъл, изпълняван от детски или високи женски гласове; 3) един от регистрите на органа
Дискантшлюсел (нем. treble shlussel) – скрипичният ключ
Disordinamente (ит. disordinamente), con disordine (con disordine) – в безпорядък, объркване
Disperato (ит. disperato), con disperazione (con disparatione) – безутешен, в отчаяние
Диспресо (it. disprazzo) – пренебрежение, презрение
Дисонанс (френски дисонанс, английски disenance), Дисонантия (лат.Дисонанс (немски дисонанс), Дисонанса (it. dissonance) – дисонанс, дисонанс
далечен (англ. distant) – отдалечено, сдържано, студено
Distinctio (лат. distinctio) – различни заключения, формули в григорианското песнопение на псалмите
Distinto (it. distinto) – ясен, ясен, отчетлив, отделен
Дистонаре (ит. distonare) – детонирам
дитирамб (английски дитирамб), Дитирамбе (френски ditiranb), Дитирамбе (немски дитирамбе), Дитирамбо (ит. ditirambo) – дитирамб
Дитонус (гръцки – лат. ditonus) – дихорд (гама от 2 звука в терца)
Ditteggiatura(it. dittejatura) – пръстов Дитико
( то . dittiko) – диптих (музикален цикъл от 2 пиеси)
Дивертименто (ит. дивертименто), Дивертименто (fr. 1) забавлявам, представление; 2) танц. сюити или вмъкнати номера в балет и опера; 3) вид сюита за инструмент, ансамбъл или оркестър; 4) леко, понякога виртуозно парче като потпури; 5) интерлюдия във фугата божествен (фр. diven) – божествено Божествен есор (divin esor) – божествен импулс [Скрябин. Симфония № 3] Дивизия (ит. Divisi) - разделянето на хомогенни струнни инструменти, гласовете на хора на 2 или повече части; буквално разделени
Divotamente (ит. divotamente), Дивото (divoto) – благоговейно, всеотдайно
диксиленд (англ. dixieland) – един от стиловете на джаза, музиката
десети (фр. disem) – децима
Dixtuor (фр. dixtuor) – ансамбъл и състав за 10 изпълнители
Do (ит., фр. do, англ. dou) – звук пред
Но (нем. doh) – но все пак все пак
Doch nicht zu sehr (doh nicht zu zer) – но не прекалено много; същото като това non troppo
Docke (нем. док) – „джъмпер“ (част от механизма на клавесина)
Додекафония (ит. додекафония), Додекафония (френски додекафони), Додекафону (английски doudekafouni),Додекафония (нем. dodekafoni) – додекафония
Dogliosamente (ит. dolosamente), Доглиозо (doloso) – тъжен, печален, скръбен
Дойгте (fr. duate) – пръстов
Doigté fourchu (duate fourchu) – свирка с пръсти [на дървен духов инструмент]
Направи го ( англ. doit ) – кратко глисандо при отстраняване на звука (приемане на свирене в поп музика, музика)
Dolce (ит. долче), Нежно (долчементе), син dolcezza (con dolcezza) – приятно, нежно, нежно
Долчиан (лат. Dolcian) – 1) дървен духов инструмент (предшественик на фагота); 2) един от регистрите на
Орган Доленте(ит. dolente) – жално, жално
Dolore (ит. dolore) – скръб, скръб, тъга
Болезнено (долорозо), с Долоре (con dolore) – с болка, копнеж, тъжно
Dolzflöte (нем. dolzflete) – стар тип напречна флейта
доминиращ (доминиращ английски), Доминанте (италианска доминираща, френска доминираща), Доминанте (нем. dominant) – доминиращ
Dominantdreiklang (нем. dominant-driklang) – тризвучие върху доминантата
Dominantseptimenakkord (нем. dominantseptimenakkord) – доминантен септ акорд
Домине Хесу Кристе (лат. domine ezu christe) – началните думи на една от частите на реквиема
Дарете nobis pacem(лат. dona noois patsem) – „Дай ни мир” – началните думи на катол. песнопения
Donnermaschine (нем. donnermashine) – ударен инструмент, изобразяващ гръм
След (ит. dopo) – след, тогава
Допел-Бе (немски doppel-be), Doppeler- niedrigung (doppelernidrigung) – двоен бемол
Допелчор (нем. doppelkor) – двоен хор
Doppelerhöhung (нем. doppelerhe-ung) – двоен диез
Doppelflöte (нем. doppelflete) – един от регистрите на органа
Допелфуга (нем. doppelfuge) – двойна фуга
Двойна дръжка (нем. doppelgriff) – техника на свирене на двойна нота на струнни инструменти
Допелхорн(нем. doppelhorn) – двоен хорн
Допелканон (нем. doppelkanon) – двоен канон
Допелконцерт (нем. doppelkontsert) – двоен концерт (творба за 2 солисти с орк.)
Допелкройц (нем. doppelkreuz) – двоен диез
Допелоктаве (нем. doppeloktave ) – двойна октава
Doppelpunkt (нем. doppelpunkt) – 2 точки от дясната страна на банкнотата
Doppelschlag (нем. doppelshlag) – groupetto
Допелт (нем. doppelt) – двойно, двойно
Doppelt besetzt (doppelt besetzt) ​​​​- двоен състав
Doppelt so langsam (doppelt zo langzam) – два пъти по-бавно от
Doppelt so rasch (doppelt zo rush),Doppelt so schnell (doppel so shnel) – два пъти по-бързо
Doppeltaktnote (нем. doppeltaktnote) – нота с продължителност 2 такта
Допелтрилър (нем. doppeltriller) – двоен трел
Doppelvorschlag (нем. doppelforshlag) – двоен
грация Doppelzunge (нем. doppelzunge) – двудухов език (приемане на свирене на духов инструмент)
Doppia croma (ит. doppia croma) – 1/16 [бележка] (семикрома)
Допио (it. doppio) – двойно
Doppio концерт (doppio concerto) – двоен концерт
Допио движение (doppio movemento) – с двойна скорост
Педал Doppio (doppio pedale) – двоен педал
Doppio trillo(doppio trillo) – двойна трел
Doppio bemolle (ит. doppio bemolle) – двоен бемол
Doppio diesi, diesis (ит. doppio diesi, diesis) – двоен диез
Dorische Sexte (нем. dorishe sexte) – Дориан
секста на Дорий (лат. dorius) – Дориан [режим]
Точка (англ. dot) – точка [удължаване на предишната нота]
двойно (фр. double, англ. double) – 1) удвояване, повторение; 2) старото име на вариациите
двойно (френски двоен), Двоен каданс (англ. double cadence) – стар, наименуван. група
Двойна баре (френски двоен такт) – двойна [крайна] линия
Двоен бас (английски контрабас) - контрабас
Контрафагот (англ. контрабас) – контрафагот
Тромбон за контрабас (англ. double bass trombone) – контрабасов тромбон
Двойно bémol (френски двоен bambl), Двоен апартамент (англ. double flat) – двоен бемол
Двоен контрабас (FR .контрабас) – субконтрабас
Двойна корда (фр. двоен шнур) – прием на свирене на двойни ноти на струнни инструменти
Двоен coup de langue (фр. double ku de lang) – двоен удар на езика (прием на свирене на духов инструмент)
Двойна кука (фр. двойно плетене на една кука) – 1/16 (бележка)
Double dièse (френски двоен диез), Двоен шарп (англ. double shaap) – Двойно диез
Двурог(англ. double khoon) – двоен рог
Двойно бързо (англ. double quick) – много бързо
Двойно спиране (англ. двойно спиране) - техниката на свирене на двойни ноти на струнен инструмент
Двойно-тройно (френска двойна тройка) – размер 3/2
Документация (Френски Dusman) – нежно
Doucement sonore (Dusman sonor) – с нежна, лека звучност
Doucement en dehors (Dusman en deor) – нежно подчертаване
рушвет (Duser) – нежност
Болезнено (френски dulure) – болезнено (дюлюрезман) – тъжно, скръбно
Douloureux déchirant (фр. dulure deshiran) – със сърцераздирателна скръб [Скрябин]
Doux(фр. du) – нежно, приятно, спокойно, меко
Doux et un peu gauche (фр. du e en pe gauche) – нежно и някак неумело [Дебюси. „Приспивната песен на Джимбо“]
Douzehuit (френски Duzuyt) – размер 12/8
Douziéme (фр. Douzem) – дуодецима
Даун ритъм (английски down beat) – 1 и 3 такта (джаз, термин)
Долен ход (англ. downstroke ) – движение с поклон надолу
драматичен (английски драматик), драматичен (италианска драматика), Драматичен (френски драматичен), Dramatisch (нем. dramatic) – драматичен, драматичен
Лирична драма (френски текстописец на барабани), музикална драма (drum musical ) – музика. драма
Драма (it. drama) – драма
Лирична драма (драма лирико), Драма в музиката (драма в музиката), Dramma per la musica (drama peer la music) – опера
Dramma giocoso per musica (drama jokoso peer music) – комична опера
Драма полусерия за музика (драма semiseria peer music) – полусериозна опера (буквално полусериозна)
Drängend (нем. drengend) – ускоряване
Замечтано (английски дримил) – мечтателен
мечтателен (drimi) – мечтателен
Дрехер (нем. dreer) – Австрия. национален танц валс; същото като Ländler
Дрелайер (нем. dreyleyer) – лира с въртящо се колело
Drehnote (Немски draynote) – cambiata
Дрехоргел (нем. dreyorgel) – цевен орган
Drehventil (нем. dreyventil) – въртящ се вентил (за медни духови инструменти)
Дрейфах (нем. driftah) – три пъти
Драйфах гетайлт (drift geteilt) – разделен на 3 страни ; същото като divisi a tre
Драйкланг (нем. dreiklang) – триада
Dreitaktig (нем. draitaktich) – брой 3 такта
всеки Dringend (нем. dringend) – настойчиво
Дрита (ит. Dritta) – дясна [ръка], същото като destra, diritta
Карам (англ. drive) – натиск, активност в звукопроизводството и изпълнение (джаз, термин); буквално се задвижва
Дрохенд(нем. droend) – заплашителен [р. Щраус]
Droite (френски druat) – дясна [ръка]
Drolatique (фр. drolyatik) – смешен, забавен, буфонски
Дрон (английски drone) –
клапан за налягане гайда бас тръба (нем. drukventil) – помпа за духови духови инструменти
Барабан ( Барабани ) – барабан
Барабани (английска драма) – ударни инструменти (в джаз оркестър)
бутче (англ. drum stick) – [игра] с барабанна палка
Подсушете (англ. dry) – сух, сух
Dudelsack (нем. dudelzak) – гайда
Две (ит. дует) – две
Два пъти (due volte) – 2 пъти, два пъти
Дует (английски дует),Duett (немски дует), Duetto (ит. duetto) – дует
Дулсимер (англ. dalcime) – чинели
Du milieu de I'archet (фр. du milieu de l'archet) – [игра] в средата на лъка
Dumpf (нем. dumpf ) – глух, приглушен
D'un rythme souple (фр. d'en rhythm supl) – в гъвкав ритъм
Duo (ит. дуо, фр. дуо), Duo (it duo) – дует
Дуодецима (ит. дуодехима), Дуодезим (немски дуодецим) -дуодецима
Duole (ит. двойно), Duole (немски двоен), Дуолет (фр. duole) – дуол
Дуоло (ит. duolo) – скръб, тъга, страдание; conduolo(con duolo) – тъжен, траурен
Двойна (лат. кух) – в мензурната музика, намаляване на продължителността наполовина
Duplex longa (лат. duplex longa) – една от най-големите продължителности в мензуралната нотация; същото като максимумите
Дуплум (лат. Duplum) – 2-ри глас на органа
трудно (нем. Dur) – основен
Durakkord (durakkord) – мажорен акорд
Дураменте (ит. Duramente), Duro (дуро) – твърд, груб
От (нем. Durch) – през, през
Дюрхаус (нем. Durhaus) – напълно, напълно, безотказно
екзекуция(нем. durhfürung) – 1) изпълнение на тема с всички гласове (във фуга); 2) разработване на тематичен материал: 3) развитие
на Durchführungssatz (нем. durhfürungszatz) – развойната част на работата
Дърчганг (немски durhgang), Дърчгангстън (durchganston) – мимолетна бележка
Durchkomponiert (нем. durkhkomponiert) – [песен] с некуплетна структура
Durchwegs (нем. durhwegs ) – винаги, навсякъде
Durdreiklang (нем. durdreiklang) – мажорно тризвучие
продължителност (фр. Duret) – продължителност на нотата
Твърдост (фр. Durete) – твърдост, твърдост, строгост
твърдост (ит. Durezza) – твърдост, грубост, острота, твърдост; кон твърдост (con durezza) – твърдо, рязко, грубо
Durgeschlecht (нем. durgeschlecht) – голям наклон
Дъртонартен (немски durtonarten) – мажорни тоналности
durus (лат. Durus) – твърд, твърд
Мрачен (нем. duster) – мрачен
Дежурна стебла (англ. duty bugle) – сигнален клаксон
Dux (лат. Dux) – 1) темата на фугата; 2) началният глас в канона
Умиране (англ. dayin), умира (dayin eway) – избледняване, избледняване
динамика (англ. динамичен), динамика (нем. говорител), динамичен (фр. speaker) – динамика (силата на звука и неговите промени